АПОСТИЛ

Апостилът е удостоверение с печат за легализиране на документ от държавата, в която документът е издаден. Той удостоверява истиността на подписите и печатите, положени в документа. Документ издаден от държава, която е страна по Хагската конвенция, трябва да се легализира, за да послужи пред българските институции.

Документ издаден от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, няма нужда от апостил.  Необходимо е документът да бъде оригинал, да се преведе на български език и да се завери превода.

Поставянето на „апостил” върху български документи, предназначени за чужбина се извършва в едно от следните министерства, в зависимост от вида на документа, а именно:

• За документи, издадени от съдебната система/ свидетелства за съдимост, решения на съда, документи с нотариална заверка и др./, „апостилът” се поставя от Министерство на правосъдието.

• За образователни документи, предназначени да се използват в чужбина, „апостилът” се поставя от Министерство на образованието, младежта и науката.

• За всички останали документи „апостилът” се поставя от Консулски отдел на Министерството на външните работи

Задължителни реквизити на апостила са:

·         име на държавата, издаваща апостила;

·         имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;

·         длъжност на лицата, подписали документа;

·         наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;

·         наименование на града, в който е поставен апостилът;

·         дата на поставяне на апостила;

·         име на органа, който поставя апостила;

·         номер на апостила;

·         печат на учреждението, поставило апостила;

·         подпис на длъжностното лице, поставило апостила.